Показват се публикациите с етикет Устойчиво земеделие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Устойчиво земеделие. Показване на всички публикации

Принципите на Природосъобразното Земеделие

>> 28 март, 2011

Read more...

ПРИ-ЗЕМНИ ХОРА

>> 17 юни, 2009

Ако все по-често се улавяте да мечтаете за живот извън града, премисляте как да избягате по-близо до Земята и Природата, ако „градът тесен за ваш’та душа е” - намирате се на правилното място.

Мисията на проект „При-Земни хора” е да срещне и обедини именно такива кандидат-„бегълци”, които желаят да живеят здравословно и природо-хармонично, холистично, на които им липсва един по-истински, пълнокръвен и съдържателен живот.

Целта ни е да изградим една устойчива общност от млади по дух, инициативни, креативни, мислещи, екологично ориентирани хора, на които вече им е писнало от градските абсурди и отдавна желаят да направят нещо по-радикално по въпроса.

Идеята е заедно да напуснем големия град и да се установим в по-приятна и естествена среда, или казано направо - да се върнем да живеем на село, локално – при Земята.

И тъй като системата не ни дава голям избор в градовете, можем да опитаме да си направим нова, наша, като най-напред създадем принципно различна система социални отношения, социална структура от съвършено нов, устойчив тип – която почива на принципите на взаимността и хармонията с Природата и между самите хора. Хора, които са едновременно приятели, съседи, съмишленици, клиенти и работодатели един на друг. Една интегрирана социална и икономическа мрежа с активно и ефективно действащи връзки, а не аморфно общество.

Продължението тук.

Read more...

Пермакултура

>> 16 април, 2009







Пермакултурата е подход за проектиране на човешка жизнена среда и трайни земеделски системи, които имитират връзките, срещащи се в естествените екосистеми.

Този подход е разработен и представен в поредица от публикации от австралийцитe Бил Молисън (Bill Mollison) и Дейвид Холмгрен (David Holmgren) и техните сътрудници през 70-те години на миналия век. Тяхното желание да дадат алтернатива на намиращите все по широка употреба разрушителни промишлено-земеделски методи, ги довежда до разработването на методика за създаване на устойчиви земеделски системи, които наподобяват по своята структура тези в природата. Днес никой не поставя под съмнение факта, че индустриалните, интензивни селскостопански практики отравят земята и водата, намаляват биологичното разнообразие и премахват милиарди тонове почва от до преди това плодородни земи. Подходът на проектиране на земеделски системи, наречен "пермакултура" е техния отговор, представен на широката общественост с публикуването на книгата Permaculture One през 1978 година.

Двамата авствалийци създават база за обучение на кадри в основите принципи и подходи при проектирането на една устойчива, трайна земеделска система. Обучените лица биха могли впоследствие да проектират и изграждат собствени среди за обитание, да създават селища, които притежават способноста да се самоосигуряват и самоподдържат и тези им качества нарастват с времето. Такъв тип селища и стопанства намаляват зависимостта на обществото от промишлените системи на производство и дистрибуция, които Молисън идентифицира като фундаментално и систематично унищожаващи Земните екосистеми.
Думата пермакултура (permaculture) е комбинация от думите „постоянен“ (permanent) и „земеделие/агрономия“ (agriculture). Постоянното земеделие е такова, което може да бъде продължавано до безкрайност, т.е. ресурсите, на които то се основава, не се изчерпват с времето, а дори се увеличават. По-късно термина пермакултура придобива и значението на постоянна култура с разбирането, че социалните аспекти са неделима част от една наистина устойчива система.

Изучавайки трудовете на по-ранни изследователи и наблюдавайки на живо процесите в природата, Молисън и Холмгрен забелязват, че природните системи са склонни да увеличават енергията въплътена в тях. Така например, общата калоричност на една горска екосистема е много висока, съвкупна от голямото множество растения и животни, които я съставят. Тази естествена горска система е ефикасен преобразувател на слънчевата светлина в биомаса. От друга страна, едно поле засято с пшеница има много по-малко енергия и често изисква внасяне на енергия отвън под формата на тор.

Създадена като агро-екологична теория за дизайн, пермакултурата привлича голям кръг последователи от цял свят и нейната популярност нараства непрекъснато. Това "пермакултурно
общество" продължава да се разширява, базирайки се на оригиналните идеи, интегрирайки ги в различни форми на алтернативна култура, чрез мрежа от публикации, пермакултурни градини, преднамерено създадени общности, обучителни програми и интернет форуми. По този начин пермакултурата се превърна, освен в система за дизайн, в свободно дефинирана философия на живот и етика.

Модерната пермакултура е инструмент за проектиране на системи . Тя е начин на:

* Поглед върху система или проблем в тяхната цялост;
* Наблюдение как различните части са свързани помежду си;
* Планиране с цел оздравяване и поправяне на болни системи чрез прилагане на идеите, извлечени от трайно съществуващите и работещи устойчиви системи;
* Виждане на връзките между основните, ключови елементи.

Това е един цялостен подход, който има много приложения към всички аспекти на живота. Практикуващите го прилагат към всичко, което се смятат за необходимо за изграждането на устойчиво бъдеще.

В сърцето на пермакултурния дизайн и практика стоят няколко "основни ценности" или етични норми, които остават постоянни, независимо от моментното състояние и независимо от това дали ще се създават градски системи или системи за търговия, дали земята, за която се полага грижа е само една сакия или цяла гора. Тези основни ценности са обобщени така:

* Грижа за Земята - разпознавайки Земята като източник на всяка форма на живот, нея самата като жив организъм, наш дом и че ние сме част от нея, а не съществуваме отделно.
* Грижа за хората - подкрепа и взаимопомощ в процеса на промяна към начин на живот, който не вреди на нас самите и на планетата, а развива здрави общества.
* Справедлива подялба (или ограничаване на потреблението) – осигуряване на разумно и мъдро използване на ограничените земни реурси.

Съвременното обръщане към пермакултурата започна с нарастване на нуждата от устойчиво производство на храни и убеждението, че за да се изхранва човечеството устойчиво, то трябва да намали зависимостта си от индустриалното земеделие. Докато промишлените ферми използват технологии захранвани чрез употребата на изкопаеми горива (като бензин, дизелово гориво и природен газ), и всяко стопанство се специализира в
осигуряването на високи добиви от една култура (монокултурно производство), пермакултурата подчертава значението на малките вложения под формата на обработка, торене и други, но голямото разнообразие на отглежданите култури. С основна важност е развитието на малки, но жизнени местни пазари, при които отпадат огромните разходи на енергия при транспортирането на храната до далечни краища на света и се осигурява иконимическа и екологична устойчивост и независимост на местно ниво.

Read more...

  © Gradinka.info 2009

Нагоре