Селото с водениците

Картините и посланието в последния сън от филма "Сънищата на Акира Куросава" (Akira Kurosawa's Dreams) вдъхновяват със своята простота, мъдрост, естественост . Сънят се казва "Селото с водениците" (Village of the Water Mills) и действието се развива в чудно село в Япония, където дори няма ток, въпреки че живеят в днешно време. По-долу можете да гледате тази част от филма и да прочетете превод на български на диалога между дядото и Акира Куросава. Целият филм можете да свалите от тук, а субтитрите от тук.

Част 1-ва:


Част 2-ра:


СЕЛОТО С ВОДЕНИЦИТЕ

- Добър ден.
- Добър ден.
- Добър ден.
- Добър ден.
- Как се казва това село?
- Няма име.Наричаме го просто "Селото". Някои му викат "Селото с водениците".
- Всички селяни ли живеят тук?
- Не. Живеят и на други места.
- Тук няма ли електричество?
- Нямаме нужда от него. Хората бързо свикват с удобствата. И започват да мислят, че комфортът е най-важното. И забравят кое е наистина важно.
- А как си светите?
- Имаме си свещи и светилници.
- Но през нощта е толкова тъмно.
- Да. Така и трябва да бъде през нощта – тъмно... Защо нощта да е светла като ден? Аз не искам през нощта да е светло, не мога да виждам звездите.
- Имате оризови полета. Нямате ли трактори, с които да ги обработвате?
- Нямаме нужда от тях. Имаме крави и коне.
- А с какво се отоплявате?
- Предимно с дърва. Нямаме право да отсичаме дърветата, но ... ни стигат падналите от само себе си. Нарязваме ги и ги използваме за огрев. А ако ги преработим в дървени въглища, само няколко дървета могат да дадат топлина колкото цяла гора. Да, и оборският тор също гори добре. Стремим се да живеем по начин, по който трябва да се живее. Природосъобразен начин на живот. Хората днес са забравили, че са просто част от природата. Да, те унищожават природата от която зависи животът ни. Винаги мислят, че могат да направят нещо по-добре. Особено учените. Те може би са много умни, но повечето не разбират сърцето на природата. Само изобретяват неща, които в крайна сметка правят хората нещастни. И въпреки всичко се гордеят със своите открития. А най-лошото е, че повечето
хора са съгласни с тях. Мислят, че те правят чудеса. Издигат ги на пиедестал. Те не разбират, но убиват природата. И дори не забелязват, че вървят към гибел. Най-важните неща за човешките същества са... чистият въздух и чистата вода... и дърветата и тревата, които ги създават. Всичко е замърсено... замърсено завинаги. Мръсен въздух, мръсна вода ... замърсяващи и човешките сърца.
- По пътя насам забелязах някакви деца да полагат цветя върху камъка до моста. Защо?
- O, това ли. Баща ми веднъж ми разказа. Преди много време болен пътешественик умрял край моста. Местните жители го съжалили и го погребали там. Поставили на гроба му голям камък и положили цветя върху него. Слагането на цветя там се превърнало в обичай. Не само децата. Всички селяни слагат цветя, когато минават оттам, въпреки че повечето не знаят защо.
- Днес някакъв празник ли има?
- Не, погребение. Странно ли ви се струва? Хубаво, весело погребение. Добре е да работиш здраво, да живееш дълго и да
заслужи съпровождаме мъртвите до гробището на хълма. Не се радваме, когато
умират деца или млади хора. Това е загуба, а не празник. Но за щастие хората в селото живеят природосъобразно. Затова умират на почтена възраст. Жената, която погребваме днес доживя до 99 години.
Трябва да ме извините, но ще ида да се присъединя към шествието.
Честно да ви кажа, тя беше първата ми любов. Но ми разби сърцето и ме изостави заради друг.
- Между другото, вие на колко години сте?
- Аз? 103.
Хубава възраст да се сбогуваш с живота...
Някои казват, че животът е труден. Това са само думи. В действителност
е хубаво да си жив. Вълнуващо е.