*Съкратен превод на статия от Рос Джаксън. Оригиналната статия можете да намеритe тук.
Рос Джаксън е доктор на философските науки по „Изследване на начините на управление“ (теория и практика на решаването на проблеми), роден в Канада, завършил в Канада и САЩ. През по-голямата част от своя живот оперира в света на бизнеса, давайки, в същото време, висок приоритет на своето семейство. Дълги години, той е бил много успешен бизнесмен и независим консултант в сферата на информационните технологии. Работейки в много клонове на бизнеса, по-късно специализира в сферата на инвестиции и международни финанси. В момента почти се е оттеглил и е фокусиран върху писането за Gaia Trust – благотворителен фонд, който създава заедно със своята съпруга и чиято главна цел е да подкрепя бързо разрастващото се движение за екоселища и Глобалната Екоселищна Мрежа (GEN).
______________________________________________________________
"Ще бъде ли преувеличено да се твърди, че възникването на движението за екоселища е най-значимото събитие на 20-ти век? Аз не мисля така.”
Социолог Тед Трейнър, Ню Саут Уелз Университет, Австралия
“Според мен екоселищата и по-големите социални събития, от които те са неразделна част, е най-обещаващото и важно съзнателно обществено движение в цялата история”
Роберт Розентал, Професор по Философия, Хановер колеж, САЩ
"Най-значимото събитие на 20-ти век”? “ Наи-важното съзнателно обществено движение в цялата история”? Силни думи. Нека видим какво стои зад тях.
Когато Findhorn (Финдхорн) общността в северна Шотландия обяви темата на тяхната годишна есенна конференция през 1995 година, а именно “Екоселища и постоянни общности ”, те бяха затрупани със заявления за участие от всички краища на света, с което счупиха всички предишни рекорди. В края на краищата те трябваше да откажат на около 400 души поради липса на места в красивата зала Юнивърсъл хол. По някакав начин те бяха успели да докоснат струната в душите на хората, събуждаща чувства и спомени надлъж и нашир. Думата “екоселище”, която по това време се използваше едва от 4 години, по този начин стана част от езика на Cultural Creatives. Уместно бе, че първата голяма конференция се проведе в “световното селище” на Фидхорн, основано през 1962 г., защото то бе едно от най-старите и известни по цял свят общности от този род. След Октомври 1995 г. повечето от тях, подобно на Финдхорн, започнаха да наричат себе си екоселища, и така бе родено ново движение. Последвайки конференцията, група от 25 човека от почти толкова на брой страни решават да придадат официалност на голямото историческо събитие чрез основаването на Global Ecovillage Network (Глобална екоселищна мрежа) – GEN за да свържат помежду си стотици малки проекти с една и съща цел, но не знаещи за съществуването си. Gaia Trust, Дания обещава незабавно да финансира мрежата през първите пет години.
Екологически балансиран начин на живот
Така бе родено ново движение за нов начин на живеене, което може да се окаже много по-значимо, отколкото до този момен правителствените и медийни проучвания се опитват да разкрият какво точно се случва по цял свят. Движението за екоселища, макар и в неговиия зародиш, е глобален феномен, отговарящ на глобални причини. Най-добре е да се възприеме като част от движението за антиглобализъм. Но докато най-видимите прояви на протести на антиглобалистичното движение са насочени срещу гобалния икономически модел и се изразяват в улични демонстрации, потребителски бойкоти и други единични прояви, то участнците в движението за екоселища имат друг подход.Те безшумно градят малки, с екологически балансиран начин на живот общности с техните ограничени средства и лично спазване на обещанията – не само на думи, но и на действия. Те виждат екоселищата като модели на начина, по който евентуално трябва всички да живеем ако отношението към околната среда и социалните структури, представено като всеобща глобализция се възприеме насериозно. Това е начин на живот, възможен за всеки на тази планета.
Много политици и други, които следят този феномен, са склонни да класифицират участнците в движението за екоселища като “идеалисти“ и като че ли ги отхвърлят като неудачни. Но тази реакция е лекомислена и заблуждаваща. Истината е че участнците в движението за екоселища са истинските“реалисти”, които възприемат отношението към нашия начин на живот сериозно и предприемат лични деиствия за да се справят с проблема. Нашите политици са тези, които не желаят или не са в състояние да се занимават въпросите, че те са тези, които са “идеалисти”, в смисъла че те живеят в измислен свят, който не може да съществува още дълго. Тяхното почти религиозно вярване в безкрайния икономически растеж като разрешение на нашите проблеми е несъстоятелно и просто отлага времето, когато сериозни действия трябва да бъдат предприети.
Политиците възприемат лесната позиция на измъкване от въпроса, докато участнците в движението за екоселища се борят с проблема лице в лице, вършейки трудна, но необходима работа с малка или без никаква подкрепа от страна на по-широката общественост. Те полагат основата на нова култура, която обществото рано или късно ще прегърне, отчасти поради необходимост, но също така защото екоселището лесно предлага много по-задоволителни условия за живот, отколкото доминиращия западен начин на живот.
Екоселището, теоритически казано, е микрокосмос в макрокосмоса, като това е представено в много малък мащаб – типично от 50 до 400 човека – с всичките елементи и проблеми на голямото общество, но предоставяйки видими решения на тези проблеми при условия на екологически балансиран начин на живот, разрешавайки конфликтите по мирен начин, работейки, отглеждайки деца, осигурявайки бразование, или скромно наслаждавайки се и възхвалявайки живота. Съпоставете това с голямата част от западно общество, с разпаднати семейства, с разделението на “на работа” и “вкъщи”, на богати и бедни, с престъпнастта по улиците и живеенето в постоянен страх и стрес или пък с това, което всички знаем, че западния начин на живот на свръхкомсумация и социална несправедливост е неекологичен и неточен в световен мащаб и рано или късно ще достигне края. Обаче идеалното екоселище не съществува. Това е работа в ход – фундаментален компонент на новата парадигма, където много още има да се изучава. Това, което е налице са хиляди частични решения в безброй варианти на една и съща обща тема, в различни култури, при различни климатични условия, при различни видове общества, но свързани помежду си като че ли в едно разпростиращо се световно семейство на обща базирана на живота ценностна система, която не се подчинява на традиционното деление на раси, религии и култури.
Подбуди
Ако проучим мотивациите на участнците в движението за екоселища, ще открием че те се делят на три категории – социална, екологична и духовна. Повечето от участнците в движението за екоселища първоначално са доминирани от една от тези подбуди, но с тенденция постепенно да интегрират останалите два аспекта в процеса на израстване и контактуване с останалите членове на мрежата. Това е доста естествена еволюция, тъй като трите аспекта в действителност са точно три компонента на всеки базиран на живота начин на живеене, но е необходимо на хората известно време, за да осъзнаят това. Финдхорн, например беше първоначално създаден като общност на духовна база. Но през последните години приоритет са екологичните техники за строеж на нови домове. Има много примери на точно обратното – когато група хора, събрали се заедно поради еднакви екологични възгледи, постепенно и естествено придобиват интереси в личностно развитие и различни духовни пътища.Глобална екоселищна мрежа (GEN)
Много от тези инициативи сега са свързани в Глобална екоселищна мрежа (GEN), разпостираща се в посока север и юг в глобален мащаб. Европа има 20 местни мрежи; в Северна и Южна Америка има девет биорегионални мрежи; Азия има по-слабо развита, но стабилно растяща мрежа; Африка неотдавна започна да изгража първата си регионална мрежа. Мрежите обхващат и целевите общности на Север и традиционните селища на юг.Никой не знае с точност какъв е броя на съществуващите екоселища. Повечето от тях са започнали като местни начинания. Много от тях все още не са свързани към Глобалната екоселищна мрежа. По грубо пресмятане броят на целевите общности, включващ също така и проектите за съвместно живеене (co-housing) са около 4-5 хиляди, в зависимост от дефиницията. Макар че, Албърт Бейтс, член на борда на GEN, смята че броят им е около 15 000, базирайки се на по-щирока дефиниция. Броят на целевите екоселищата варира доста, но рядко е изчисляван на повече от 500. Разбира се на юг картината е друга, където стотици хиляди от традиционните селища все още имат непокътната социална структура, въпреки че са подложени на огромен натиск от страна на комерсиалната глобализация. Най-големият участник в GEN е 40-годишноto движение Sarvodaya в Шри Ланка, което е съставено от около 12 000 традиционни селища. Несъмнено социалната причина е най-важната движеща сила, стояща зад движението за екоселища. За да разберем защо е така, то първо трябва да проумеем, че коренът на настоящата глобална криза е в доминиращия икономически модел. Ключовата позиция тук е, че неолибералната икономическа система не отчита негативните ефекти от производството и търговията на стоки. На икономически език казано тези ефекти са “външни”, т.е. извън техните модели. Като последица, тяхната негативна социална и екологична щета няма каквато и да е икономическа цена. Щетата буквално става невидима – вън от полето на виждане на икономистите. По какъв начин иначе може да се обясни как така наречената “зелена революция” в Индия е обявена за “икономическо чудо” от защитниците на свободния пазар, в същото време е назована като “абсолютно бедствие” от страна индийския народ.
Настоящата ни икономическа система е фундаментално пропукана. Същинският базис на човешкото съществуване се основава на животобазираните системи на общество с функционираща социална мрежа, съществуваща в околна среда на чиста почва, вода и въздух. И досега настоящата ни икономическа система разрушава тези животобазирани структури. Третирайки всички животобазирани аспекти на обществото като аспекти без комерсиална ценност, системата в действителност окуражава унищожаването на околната среда и обществото. Участниците в движението за екоселища считат такава система за очевидно абсурдна. Правилата на Световната търговска Организация дават приоритет на чуждестранните търговски интереси над местните граждански интереси, принуждавайки народите да се конкурират един с друг чрез отрязване на корпоративни данъци, предоставяне даром инфраструктури, субсидирайки корпорации, чрез открито финансирано проучване и още други директни данъчни облекчения и субсидии, налагайки ниски възнаграждения, затваряйки типични местни промишлени отрасли и малки производства с последваща от това растяща безработица и орязвайки социалните бонуси на ниво социални грижи. В резултат корпоративната печалба е изкуствено напомпана чрез извличане на благосъстоянието от общностите, трудещите се хора и околната среда. Това не е истински прираст, това прилича повече на глобално раково образувание. Реакцията на участниците в движението за екоселища е противопоставяне на тази самоунищожаваща се система.
Система, която създава финансова печалба за малцина, като в същото време погубва основата на животобазиращото се съществуване за мнозина, е неприемлива за екодвижението. Тази реализация, разбира се, е в зависимост от това кой стои зад цялото антиглобалистично движение. Младите хора специално виждат много по-ясно от колкото по-възрастните, че нашите политически лидери са направили фундаментална антидемократична грешка, давайки толкова много право на власт на корпоративни интереси, за които легално никой не е гласувал. Нещо повече, те се осмеляват да отхвърлят новата коррпоративна религия – икономическия растеж. Те ни най-малко не се съмняват, че този икономически разстеж е жестока илюзия и че това унищожава живота и обществото навсякъде. За тях обществото, базиращо се на живота, фокусиращо общността, световното равенство, околната среда и разновидностите е тяхното алтернативно виждане за бъдещето.
В последващото ще разгледаме няколко аспекта на това алтернативно виждане, включващо някои конкретни примери, отнасящи се до човешките заселвания в рамките на движението за екоселища през последното десетилетие.
Социалният аспект
В традиционното политическо мислене социалните мрежи не са обикновено схващани като важен аспект от поддържането на екологичния баланс. Но социалният аспект е определено критичен. Участниците в движението за екоселища създават холистични (цялостни) социални модели като алтернатива на диструктивните тенденции на нашето фрагментирано съвременно общество. Те създават възможността за отглеждането на деца по начин, където те ще могат да опознават целостта на общество и природа в непосредствена близост.
Докато обществените раходи продължават да растат и чуждестранните търговски интереси продължават да изсмукват богатството от местните общности, влошаващия се натиск върху държавата като обезпечажаща социални грижи за всички става непоносим. Екоселищата са може би единствения начин да се запази за дълго време функционирането на държавната система за социални грижи. В случая, икономическият натиск в края на краищата ще форсира политиците да действат, осъзнавайки, че е по-правилно да делегират отговорност на местните общности, отколкото да разчитат на безучастни и скъпи институционални решения. Концепцията за екоселища може да реши социални проблеми на по-ниска цена и да предостави едновременно по-високо качество на живот и смислена работа. Разширената фамилна мрежа винаги е била предпочитано решение за реалните хора. Евентуално, нашите политици ще си дадат вид че вършат доброволно нещо, което така или иначе трябва да бъде направено и ще започнат да ги подкрепят чрез обществени фондове, базиращи се на взаимна изгода и спестяващи разходите решения.Екологичен аспект
Намаляването на напрежението върху природата от страна на човешките населени места е ключа към екологичния баланс. Изходът е начина на живот. Изграждането на екоселища събира наедно дом, работно място и развлекателни дейности. Това е тази типична за всяко селище тройна структура, която е главния виновник за консумациата на енергия и отделянето на въглероден двуокис в нашето базиращо се на автомобилите общество при нашето лакомо гълтащо бензин препускане между дом, работа и вилна къща. Но този структурен аспект, който е отчасти резултат от доминиращия базиран на парите икономически модел с ненормално индиректо субсидиране на автомобила, е рядко разпознаван при публични дебати. Екоселищата предоставят работа по местата, където хората живеят, произвеждайки прясна храна и позволяват разнообразие от развлекателни и съзидателни дейности и всичко това на пешеходни разстояния, а резултатът е по-качествен живот, при използването на по-малко ресурси. Примери за добре познати екоселища, където екологичния мотив бе доминиращ, са “Кристални води” (Cristal Waters) в Австралия и
“Земен рай” ( Earthhaven) в САЩ. И двете са водещи лидери при отглеждането на пермакултурите. “Кристални води” се превърнаха от сухи и безлюдни пустеещи земи в красив рай с високи дървета и красиви езерца и природни места за плуване за по-малко от двадесет години. Те са създали прекрасен филм, документиращ тази трансформация.
Духовният аспектМного екоселища са създадени от хора, които се нуждаят от повече духовен живот. Често промяна в мисленето е факторът за избор на такъв начин на живот. “Findhorn” в Шотландия, “Auroville” в Индия, “Lebensgarten”, “Zegg” и “Sieben Linden” в Германия, “Hertha” в Дания, “Tamera” в Португалия и “Damanhur” в Италия са някои от добре известните екоселища. Те се опитват да създадат нов светоглед на глобална взаимосвързаност и солидарност. В GEN на духовните и религиозни различия се гледа като благодат, а не като проблем. Ще видите будисти, мосюлмани, хиндуисти, християни и евреи, живеещи щастливо заедно, както и с други по-малко известни духовни традиции, да не го говорим за атеистите. Те медитират и празнуват заедно с изцяло взаимен респект и те се учат един от друг без всякакви проблеми. Едно от предпочитаните развлечения на GEN срещите е изучаването на нови танци от различни народности. Животът в екоселищата е лесен, смислен живот, възможен за всеки на планетата.
Интеграция в обществотоДо днешна дата екоселищата са изграждани и развивани от групи хора с по-голямо желание отколкото традиционите строители. Човешкият аспект е важна част от създаването на общност и “слепването” в селища, за разлика от само построяването на ново преградие от строители, но без “душа”. Преобладаващото приспособяване на екоселищната концепция ще изисква реорганизация на традиционното мислене на строителната индустрия. Нуждаем се от малки предприятия с по-гъвкави и по-екологични методи , които възприемат идеята за съвместно проектирани с техните бъдещи жители селища. Ролята на архитектите и обществените власти трява също да се промени към насърчаване на процеса на участие и приспособяване към неща като компостни тоалетни, по-гъвкави местни закони, възстановима по места енергия и биологично третиране на отходните води по места. Тези промени изискват промяна на манталитета, но не преставляват големи трудности. Технологиите са добре известни в кръговете на екоселищата, но са рядкост в традиционните консултантски инженерни фирми.
Как правителството може да подкрепя движнието за екоселищаЗападните правителства постоянно субсидират екологически небалансирания икономически модел за развитие с милиарди евро, подкопавайки усилията на собствените си народи, които се опитват да живеят съгласно идеалите на Глава 21, прокламирана от същите тези правителства. Ако само малка част от тези субсидии могат да се пренасочат за подпомагане на хората ,опитващи се да градят наистина екологически баланасирани общности, то това би създало един различен свят. Съществуват много хора, чакащи да се присъединят към това ново движение, но местните закони и традиционното мислене са големи препятствия. Получаването на земя и разрешение за строителство, заедно с обучени дизйнери – това е игленото ухо, през което камилата трябва да премине.
Read more...
Бил Молисън (Bill Mollison) и Дейвид Холмгрен (David Holmgren) и техните сътрудници през 70-те години на миналия век. Тяхното желание да дадат алтернатива на намиращите все по широка употреба разрушителни промишлено-
земеделски методи, ги довежда до разработването на методика за създаване на устойчиви земеделски системи, които наподобяват по своята структура тези в природата. Днес никой не поставя под съмнение факта, че индустриалните, интензивни селскостопански практики отравят земята и водата, намаляват биологичното разнообразие и премахват милиарди тонове почва от до преди това плодородни земи. Подходът на проектиране на земеделски системи, наречен "пермакултура" е техния отговор, представен на широката общественост с публикуването на книгата Permaculture One през 1978 година.
Двамата авствалийци създават база за обучение на кадри в основите принципи и подходи при проектирането на една устойчива, трайна земеделска система. Обучените лица биха могли впоследствие да проектират и изграждат собствени среди за обитание, да създават селища, които притежават способноста да се самоосигуряват и самоподдържат и тези им качества нарастват с времето. Такъв тип селища и стопанства намаляват зависимостта на обществото от промишлените системи на производство и дистрибуция, които Молисън идентифицира като фундаментално и систематично унищожаващи Земните екосистеми.
Изучавайки трудовете на по-ранни изследователи и наблюдавайки на живо процесите в природата, Молисън и Холмгрен забелязват, че природните системи са склонни да увеличават енергията въплътена в тях. Така например, общата калоричност на една горска екосистема е много висока, съвкупна от голямото 
множество растения и животни, които я съставят. Тази естествена горска система е ефикасен преобразувател на слънчевата светлина в биомаса. От друга страна, едно поле засято с пшеница има много по-малко енергия и често изисква внасяне на енергия отвън под формата на тор.
преднамерено създадени общности, обучителни програми и интернет форуми. По този начин пермакултурата се превърна, освен в система за дизайн, в свободно дефинирана философия на живот и етика.
Съвременното обръщане към пермакултурата започна с нарастване на нуждата от устойчиво производство на храни и убеждението, че за да се изхранва човечеството устойчиво, то трябва да намали зависимостта си от индустриалното земеделие. Докато промишлените ферми използват технологии захранвани чрез употребата на изкопаеми горива (като бензин, дизелово гориво и природен газ), и всяко стопанство се специализира в осигуряването на високи добиви от една култура (монокултурно производство), 
пермакултурата подчертава значението на малките вложения под формата на обработка, торене и други, но голямото разнообразие на отглежданите култури. С основна важност е развитието на малки, но жизнени местни пазари, при които отпадат огромните разходи на енергия при транспортирането на храната до далечни краища на света и се осигурява иконимическа и екологична устойчивост и независимост на местно ниво.
Read more...
